Книгата на българското слово има хилядолетна история. От страниците й струи и поезия, и проза, съхранили стойностното в националната ни литература. И все пак най-вълнуващите, запомнящите се, така наречените „крилати думи”, водили народа към свобода и правда, принадлежат на българската публицистика и журналистика, защото  са били винаги най-тясно свързани с народната съдба. Благодарение на българското слово, съхранило нашата национална духовна ценностна система, България е оцелявала в годините на тежко робство и днес се гордее с многовековната си история.

В началните етапи на развитието си нашата журналистика изпълнява функцията на „парламент”, какъвто още сме нямали, и на „университет”, какъвто все още не сме могли да имаме. Тя е имала водеща роля при формирането на всеотдайни патриоти, политически дейци и държавници, някои от които стават първите строители на свободна България.

След 1878 г. българското публицистично слово въплъщава не само опиянението от Освобождението, но и покрусата, и гнева от разпокъсването на България.

„Журналистиката не бива да бъде като чимшир - зиме и лете зелена, а на нищо не мирише” - твърди Захарий Стоянов. И ще изпълни словата си с дъх на хайдушки поляни, на роден чернозем, на барут и непокорство. „Борбата”, водена чрез периодичните  издания, изиграва  важна  роля за  Съединението  на   България   през

1885 г. - едно от най-бележитите, чисто български събития в нашата история.

Българинът и днес, преди да посегне сутрин към хляба, протяга ръка към вестника. Не защото живее добре, а защото неволята го е научила, че съдбата му на Балканите зависи твърде много от „голямата политика”. Тази пристрастеност към политиката и вестника е придобила характер на национална черта - влязла е под кожата ни. И едва ли ще изчезне, докато трябва да оцеляваме „напук на историята”, както казва Райко Алексиев.

Затова - за добро или за лошо - може да се каже, че ние сме „вестникарска” нация..., а дали ще оцелеем, зависи и от това, какво ще напишем днес и утре в Българската книга на словото.

Когато е било нужно, публицистичното слово е било създавано и в чужбина, за да се върне в родната страна, звучащо още по-пламенно и непримиримо към неправдите. Но знаем ли ние какво означава „емигрантска литература”? Само на пръв поглед понятията „емигранти” и „емигрантска литература” са ясни и еднозначни.