Умението да си служим със словото може да допринесе премного полза, ако се използва справедливо или би причинило премного вреда, ако се използва несправедливо.                                 
1. Реториката– способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди.
2. Състав на речта – оратор, предмет на речта, слушател.             
3. Слушателят – зрител или съдия. Съдия на минали или бъдещи събития.                      
4. Родове речи: съвещателни, съдебни, епидейктични.                                                               
А) Съвещателната дейност – да убеждава или разубеждава. Отнася се към бъдещето. Целта е полезното и вредното; убеждаване и съветване за добро; разубеждаване, отклоняване от зло. Проявява се в частния живот и политическите оратори. Съдържа съображения за справедливо или несправедливо, за красиво или срамно. Количествени отношения. Предмети, по които съвещаващите се говорят: финансови, война и мир, отбрана на страната, внос и износ, законодателство.                                   
Б) Съдебно дело – обвинение и защита. Отнася се към миналото. Целта е установяване на справедливо или несправедливо.          
В) Епидейктична реч – възхвала и порицание. Извършващи се в сегашно време, но ползващи и др. времена. Целта на възхвалителите и порицателите е красивото и срамното.                                                                                                                 
„Хората стават по-богати не само като прибавят към наличното, но и като съкращават разходите.”; „ …еднакви причини естествено обуславят еднакви последици.”              
5. Необходимост от информираност и проучване на чуждият опит.                                         
6. Що е щастие – благополучие, свързано с добродетел, или доволство от живота, или най-приятно, свързано с безопасност съществуване, или богатство от имот добитък с възможност да си ги запазим и използваме. Трябва да вършим това, което създава щастието или някой от елементите му или го прави не по-малко, а по-голямо, както и не бива да вършим това, което го разрушава, което му пречи или му е противоположно.                                                                                            
7. Необходими съставки на щастието – благородно потекло, много приятели, почтена дружба, изобилието , многодетството, добро потомство, честита старост,  още телесни добродетели, като здраве, красота, благополучие, мощ, осанка, спортна сила, слава, чест, добродетели (нейните съставки:  разумност, смелост, справедливост, мъдрост). Вътре в човека са душевните и телесните блага, а вън от него – благородното потекло, приятели, пари, почит.                                                                                       „Отчуждаване наричам даряването и продажбата, изобщо понятието за богатството се изразява повече в употребата, отколкото във владеенето, защото тъкмо боравенето с подобни блага и потреблението им е богатство.”                                           
„Полезни са главно нещата, които дават плод, а свободни – предназначените за наслада на свободния човек. Даващ плод наричам тези, които носят доходи, а предназначени за наслада – тия, от които освен употребата не произтича нищо, достойно да се цени. Определението на понятието за сигурност на благото е – да го владеем на такова място и така, че употребата му да зависи от нас, а на понятието за лична собственост – да зависи от нас дали да го отчуждим или не.”                                          
8. Дарът – връчване на имущество и знак за почит. Користолюбците и честолюбците се стремят към него.                                                                                                           
9. Здравето се състои в използването на тялото, без да стигаме до болестно състояния.
10. Добра старост е тази, която настъпва бавно и не е свързана със страдания.       
11. Приятел – човек, който прави за другия това, което оценява като добро за него.   
12. Щастлив случай – тогава, когато възникнат и са налице било всички, било повечето, било най-важните от благата, чиято причина е случайността.                                            
13. Последици. Едновременни – живота върви едновременно със здравето. Последващи – знанието иде след учението.                                                                  
14. Блага по необходимост : „Благо това, което струва много труд и разноски, защото то е вече едно привидно благо.”                                                                                               
А) Щастие, справедливост, смелост, благоразумие, великодушие, щедрост – добродетели на душата.                                                           
Б) Здраве, красота – телесни добродетели и фактори на много блага.                     
В) Богатство – добродетел на притежанието.                                                                            
Г) Приятелство – приятелят е желателен.                                                                                 
Д) Чест, слава – приятни добродетели.                                                                                      
Е) Способност да говорим, да действаме – фактори на блага.          
Ж) Надареност, паметливост, възприемчивост, остроумие – фактори на благата.         
З) Науки и изкуства.                                                                                  
И) Животът желателен сам по себе си.                                                                                      
15. Лесно е това, което става или без мъка, или за малко време, защото трудността се определя или с мъка, или с продължително време.                                                   
„…всичко преследва удоволствието и човекът се стреми към удоволствието заради самото него…”                                                                                                          
16. Здравето и богатството са най-големите блага. Те съдържат всички останали.        „… интересът е онова което спасява държавната уредба.”                                              
17. Видове държавни уредби:                                                                                                  
А) Демократична, при която длъжностите се разпределят чрез жребие; целта е свободата.                                                                                                      
Б) Олигархията, при която става въз основа на ценз; целта е богатството.                         
В) Аристократичната, при която става въз основа на образованието. Целта е образоваността и законността. „…при аристокрацията властват тези, които строго се придържат към законното.”                                                                                            
Г) Монархията – уредба, при която един е властник над всички.  „Тази от тях които се осъществява съобразно някакъв ред, е царство, а неограничената е тирания.” Целта на тиранията е защита на тирана.                                                                                        
18. Добродетели. „Най-големи добродетели са най-полезните за другите хора,…”;            
„Справедливостта е добродетел, благодарение на която всеки владее своето така, както повелява законът, а несправедливостта е тази, чрез която човек владее чуждото в противоречие със закона. Храбростта е добродетел, чрез която хората вършат красиви дела при опасност така, както повелява законът…Умереността е добродетел, чрез която хората се отнасят към телесните наслади така, както повелява законът,…Щедростта е добротворческо качество с отношение към парите,…Великодушието е добродетел, подтикваща към големи благодеяния,…Възвишеността е добродетел, водеща към широта в разходите,…Разсъдливостта е добродетел на мисловността,…”;  „Също – отмъщението спрямо враговете и непримиримостта към тях, тъй като е справедливо да въздаваме дължимото, а справедливостта е красиво, и тъй като на храбреца е присъщо да не търпи поражение…също отказът да се практикува какъвто и да е низък занаят, тъй като на свободния не е присъщо да живее заради другите.”; „…и при похвала, и при порицание качествата, близки до наличните, трябва да се вземат като идентични с тях,…ако човек се излага на опасност там, дето няма нужда, той ще изглежда много по-склонен към това там, където то ще бъде нещо красиво, както и да е щедър спрямо случайните хора, такъв ще бъде и към приятелите си: прекаленост в добродетелта е да правиш добро на всички.”, „…ако деянието е по-добро и по-красиво, отколкото сме очаквали напр. ако в щастие човек е бил умерен, а в нещастие е станал благороден или ако издигайки се, е станал по-добър и по-достоен.”                                                             
19. Несправедливост – съзнателно и противозаконно нанасяне на вреда.                        
20. Частен закон – написан. Произлиза от принуда.                                                           
21. Общ закон – неписан, но изглежда, че се признава от всички. Няма за основа принудата, а се уповава на природния закон.                                                              
„…всичко което вършат по предпочитание, е съзнателно…”                                            
22. Причини, по които решаваме да вредим и да вършим несправедливости в противоречие със закона, са порочността и невъздържаността.                              
23. Всичко, което хората вършат, по необходимост се върши по 7 причини: случайност, природна нужда, принуда, навик, размисъл, гняв, страст.                    
24. Отмъщение с оглед на отмъщаващия, който трябва да получи удовлетворение.    
25. Наказанието е с оглед на наказвания.                                                                  
26. Полезно и приятно. „…всичко приятно по необходимост е или от усещането на настоящето, или от спомена за миналото, или от надеждата в бъдещето…”                   
27. Извършване на несправедливост. „Ние вършим зло, когато смятаме, че деянието може изобщо да се извърши, и да се извърши от нас, като смятаме, че, след като го извършим, или ще останем скрити, или, ако не останем, скрити, не ще бъдем наказани, или, ако бъдем наказани, наказанието ще е по-малко от облагата за нас или за тия, които са ни близки.”                                                     
28. Кой извършва неправда. „Смятат се за способни да извърши най-безнаказано неправда умеещите да говорят, практичните, опитните във всевъзможни спорове, също – тези, които имат много приятели и са богати. Те смятат, че могат да вършат неправда най-вече тогава, когато сами отговарят на посочените условия, в противен случай – ако имат приятели, помагачи или съучастници. Поради това те могат да действат, да остават скрити и да не търпят наказание. Същото е, когато са приятели на онеправдаваните от тях или на съдиите: приятелите не се предпазват срещу несправедливостта им, а и се помиряват, преди да се стигне до съд, докато съдиите са благосклонни към онези, на които са приятели, и или изобщо ги освобождават, или ги наказват леко. Успешно скриват деянията си онези, чиято характеристика е несъвместима с обвинението, напр. немощният скрива нанесен побой, а бедният и грозният – прелюбодеяние. Също така – прекомерно явните и биещи на очи деяние: срещу тях не се вземат мерки, защото изобщо никой не ги допуска.”                               
29. Лица и неща, срещу които се извършват престъпления. „Тези, които имат това, от което другите се нуждаят, независимо дали то се отнася към необходимите неща, към излишеството, или към насладата. Също – далечните и близките: защото при първите вземането е бързо, а при вторите – отмъщението е бавно…Също - тези, които не вземат мерки и не се предпазват, а са доверчиви: всички тях е лесно да се скриеш. Също безгрижните, защото само грижовният човек води дела. Също - стеснителните, защото не влизат в спор за облога…Също – тези, които не са умели в словото и делото: защото те или не се залавят да водят дела, или се помиряват, или не стигат докрай.”;     „Същото важи за несправедливостите, които всеки или мнозина са свикнали да вършат, защото смятат, че ще получат прошка. Също – за това, което лесно се крие, а такова е онова, което бързо се изразходва, напр. храната, или което лесно се променя по форма, цвят, строеж, или лесно се скрива навсякъде; такова е лесно преносимото и укриваемото в малко пространство, а също неразличимото и подобното, което предварително се е намирало в голямо количество у извършителя на престъплението.”
30. Справедливо и несправедливо. Търпя несправедливост е понасянето на неправда от страна на друг, действа доброволно.                                                                                      
31. Обвинения, които имат отношение или към общността или към индивида. „…действащият или не съзнава и не желае постъпката си, или я желае и я съзнава, а в последния случай това е следствие или на решение, или на афект.”                               
32. Морално и неморално. „Всичко, което трябва да получи прошка е морално, и ние не бива да оценяваме по един и същ начин грешките, престъпленията и нещастията. Нещастията са всички случаи, които произлизат непредвидено и не от порочност, грешки са всички случаи, които не са непредвидени и не са от порочност, а престъпления – които не са непредвидени и са от низост: защото това, което става под влияние на страст, иде от низост. Също така – морално е да прощаваме човешките слабости. Също – да имаме предвид не закона, а законодателя, не буквата, а мисълта на законодателя, не деянието, а намерението, не частта, а целостта, също – не какъв е човекът сега, а какъв е бил винаги или в повечето случаи. Също – да помним повече доброто, което са ни сторили, а не злото, благодеянията, които сме получили, а не които сме направили.”                                                                                                    
„ Реторически мотиви са такива: обвиняемият е извършил много постъпки и нарушения, напр. погазил е клетви, споразумения, гаранции, брачно право.”              
33. Видове съдебни речи: закони, свидетели, договори, изтръгнати, признания, клетва. „…ако писаният закон е неблагоприятен за каузата ни, трябва да използваме общия, както и мотиви с по-широк морален смисъл като по-справедливи.”              
34. Видове свидетели – стари и нови.                                                                            
„Едни от свидетелствата се отнасят до самия оратор, а други – до противника му, един – до деянието, а други – до характера, следователно явно е, че никога не може да се стигне до липса на полезно свидетелство, тъй като дори ако не изведем свидетелство с отношение към постъпката, полезно за оратора и неблагоприятно за противника му, бихме привели такова поне относно характера – било на оратора, в смисъл че е честен човек, било на противника му, в смисъл че е негодник.”                                                
35. Използването на едни и същи аргументи – за и против в зависимост от целта. „Ако договорът е неблагоприятен за нас и е в полза на противниците ни, прилягат преди всичко тези аргументи, с които бихме се борили срещу неблагоприятен нам закон,…”    „ Употребата на речите се свежда в това да повиши значението им, да го понижи, да ги представи като верни или неверни: ако са в полза на оратора, да ги посочи като верни и законни, а ако са в полза на противника – обратното.”                                      
РЕТОРИКА - „…реториката има за предмет едно решение, необходимо е да гледаме не само речта ни да бъде убедителна и достоверна, но и оратора да се представи като човек с известни качества и да настрои съответно съдията. От голямо значение за убедителността, главно при съвещанията, а след това и в съдебните дела, е ораторът да се покаже с известни качества, да внуши на слушателите мисълта за известно свое отношение към тях, а и те самите да бъдат в известно отношение към него.”            1. Условия за убедителност на ораторите – разумът; добродетелта; благосклонността. „Те (хората) или поради неразумност не разсъждават правилно, или, като разсъждават правилно, поради порочност не говорят това, кое то мислят, или са разумни и морални, но не са благосклонни, поради което е възможно да не дават най-добрия съвет, макар и да го знаят.”                                                                                                                   
2. Афект. „ Афектите са всичко онова, под чието влияние хората, като се променят, се различават в съжденията си и които се съпътстват от болка и удоволствие – например гняв, състрадание, страх и всички подобни и противоположни на тях. Във всеки афект има три момента.”; „…например при гнева: в какво състояние хората са гневливи, на какви лица обикновено се гневят и за какво. Ако бихме имали не всички, а един или два от тях, би било невъзможно да предизвикаме гняв. Така е и при другите афекти.”   3. Гняв. „Гневът е свързан с болката, със стремеж към това, което изглежда отмъщение при представа за незачитане към нас или към близки нам, при условие, че незачитането е незаслужено. Всеки гняв се съпътства от някакво удоволствие при надеждата за отмъщение.”;  „…човек мислено пребивава в отмъщението: явяващата се тогава представа създава удоволствие, подобно на онова от съновиденията.”                
4.Три вида незачитане: презиране, грубиянство, насилие.                                             
А) Презрение. „Презиращият показва незачитане (ние презираме това, което смятаме за неструващо нищо, а показваме незачитане към неструващото нищо).”                     
Б) Грубиянство. …”грубиянството е противене срещу желанията на друг не с оглед нещо да бъде полезно за грубиянина, а за да не бъде полезно за другия.”                                           
В) Насилие. „…насилието означава да вършиш и говориш неща, които предизвикват срам у жертвата ти, и то не е с цел да причиниш нещо друго извън това, което му е причинено, а просто да изпиташ удоволствие.” „…младите и богатите са насилници – те смятат, че като вършат насилие, израстват. Присъщо на насилието е неуважението, а неуважаващият незачита. Защото това което не струва нищо, не получава никаква цена – нито в добър, нито в лош смисъл.”                                                                                     
5. Уважение – „…хората смятат, че трябва да бъдат уважавани от по-ниско стоящите по род, по сила, по доблест и изобщо по всичко, в което човек има голямо превъзходство над другите, например богатият пред бедния – в пари, ораторът пред неспособния да говори – в красноречие, властният пред подвластния, смятащият се годен да властва – пред годния да бъде подвластен.”                                                                                          
6. Негодувание – „…хората негодуват поради чувството си на превъзходство.”        
7. Състояния, в които се гневим – „Гневим се, когато изпитваме мъка – защото изпитващият мъка се стреми към нещо и ако някой му противодейства пряко или непряко – например на жадния – да пие,…Затова болни, бедни, влюбени, жадни, изобщо – хора, които желаят нещо и не го получават, са гневливи и раздразнителни, и особено към подценяващите настоящото им положение, например болния – към подценяващите болестта му, беднякът – към подценяващите бедността му, воюващият – към подценяващите войната му, влюбеният – към подценяващите любовта му…”      
8. На кого се гневим. „…гневим се на онези, които ни се надсмиват, които ни се подиграват и ни правят за смях – защото те ни обиждат.”                                             
„Явно е, че чрез речта си ораторът би трябвало да доведе слушателите до такова състояние, в което те изпитват гняв, да представи противниците си като виновни за деяния, за които слушателите се гневят, и като такива, на които се гневят.”               
9. Кротостта е успокоение и уталожване на гнева.                                              
„…отричането на явни неща е безсрамие, а безсрамието, е незачитане и презрение: ние не се свеним от тези, които дълбоко презираме.”                                                       
10.  Хората са кротки – „…при игра, при смях, на празник, при благоденствие, при успех, при доволство, изобщо при липса на страдание, при невинно удоволствие и при почтена надежда.”                                                                                                  
11. Какво е обичането. „…обичането означава да желаеш някому
това, което смяташ за добро, заради него, а не заради себе си, и да се стремиш според силите си да му го създадеш.”                          
12. Кой е приятел. „Приятел пък е този, който обича и на свой ред е обичан. …Приятел е този, който се радва с нашите радости и скърби, с нашите болки не заради нещо друго, а заради нас.”                                                                                                       
13. Мъжествени и справедливи хора са: „…онези, които не живеят за чужда сметка; такива са хората, които живеят чрез работата си,…”                                                               
14. Видове обич: другарство, близостта, роднинството др. подобни.                                 
15. Фактори на обичта. „Фактори на обичта са благосклонността, готовността да направим нещо непомолени, а като го направим да не го разгласяваме, защото така изглежда, че е сторено заради нас, а не поради нещо друго.”                                          
16. Фактори на враждебността са гневът, обидата, клеветата.                                     
„Гневът иде от фактори с отношение към нас, а враждата може да бъде и без отношение към нас…гневът е винаги отправен към индивид, а омразата се отнася и до родови понятия: всеки мрази крадеца и доносника. Гневът се лекува с времето, а омразата е неизличима. Първият е стремеж да огорчим, а втората – да навредим: разгневеният желае да почувства резултата, а за мразещия това няма никакво значение. Всичко, което предизвиква горчивина, е осезаемо, докато най-големите злини, несправедливостта и безразсъдството, са най-малко осезаеми: наличието на порока не причинява никаква болка. Гневът е свързан с болка, а омразата – не, защото разгневеният изпитва болка, а мразещият - не. При много страдания първият може да изпитва състрадание, а вторият – не; първият желае този комуто се гневи, да претърпи на свой ред болка, а вторият да не съществува.”                                                                           
17. Какво е страхът. „Страхът е болка или смущение при представата за предстоящо гибелно или мъчително зло: защото не от всички злини се страхуваме да бъдем несправедливи и тъпи, - а от това, което може да причини големи болки или пагуби, и то ако изглежда не далечно, а близко и предстоящо.”                                                                
18. Какво е страшно нещо. ”...страшни неща са такива неща, които, изглежда, имат голяма сила да разрушават или да нанасят вреди, водещи към голяма болка.”             
19. Кои се страхуват. „…страхуват се тези, които преценяват, че ще пострадат, и то от определени хора, които преценяват, че ще пострадат, от определени предмети и в определено време. Не смятат, че ще пострадат, нито тези, които са или си мислят, че са в голямо щастие, поради което са надменни, пренебрежителни и дръзки (такива ги прави богатството, телесната сила, властта, приятелските връзки), нито тези, които решават, че вече са изпитали всичко лошо, и са безчувствени към бъдещето,…”             20. Кога сме смели. „Смелост усещаме при състояния, когато смятаме, че в много неща сме постигнали успехи и не сме пострадали, или ако, след като често сме се срещали с опасности, сме се избавяли от тях. Хората стават безчувствени към опасностите по две причини: или защото не са ги изпитвали, или защото имат помощни средства срещу тях.”                                                                                                                                    
21. Срамът като явление. „Нека срамът бъде някаква болка или смут във връзка с беди, настоящи, минали или бъдещи, които струва ни се, водят към безчестие, а безсрамието – някакво презрение и безчувственост към същите тях.”                                      
22. От какво се срамуваме. „…ние се срамуваме от такива злини, които изглеждат срамни или на нас или на тия, на които държим. А такива са всички, които са последица на поквареност;…”                                                                                                                 
23. Състояния, в които изпитваме срам: „…ако пред нас са такива хора,…на които се възхищаваме, които ни се възхищават, които желаем да ни се възхищават, или тия, които молим за някаква услуга, която не ще получим, ако нямаме честно име,…”        
24. Благосклонност. „Благосклонността е голяма, когато се оказва на силно нуждаещ се, ако засяга важни и мъчни неща, ако се оказва в подходящ момент, ако този който я оказва, е или единствен, или пръв, или я проявява в най-висока степен.”               25. Какво е състраданието. „Състраданието е някаква мъка при представа за гибелно или мъчително зло на човек, който не го заслужава,…”                                                                
26. Мъчителни и болезнени неща предизвикват състрадание – „Болезнени и гибелни са различните видове смърт, телесните наранявания, побоищата, старостта, болестите, липсата на храна, а към бедите, чиято причина е случайността, се отнасят липсата или недостатъчността на приятели, грозотата, слабостта, недъгавостта, това, че там, откъдето си очаквал да дойде някакво добро, се е явило някакво зло.”                         
27. Какво е ужасно. „Ужасното е различно от това, което буди състрадание, то унищожава състраданието и често е полезно, за да възбуди противоположното чувство: (защото ние не) изпитваме вече състрадание тогава когато ужасното е близо. Състрадаваме на подобните нам по възраст, по характер, по душевно състояние, по достойнство, по род, защото във всички тези случаи ни се струва по-възможно да пострадаме и сами. …всичко,  от което се страхуваме за себе си, буди състраданието ни, когато се случва на други.”                                                                                                   
28. Негодувание – болка при незаслужено щастие. „…по-силно негодувание предизвикват забогателите отскоро, отколкото богатите отдавна, от много поколения.”; „Хората са склонни към негодувание, ако са достойни за най-големите блага и ги притежават: защото е несправедливо тези, които не са им равни, да бъдат удостоени със същото, с което са удостоени те.”                  
29. Какво е завист. „Завистта е смущаваща болка, и то при щастие, но не на човек недостоен, а на равен и подобен нам.”                                                                               
А) Кои са подобни.  „Като подобни ги схващаме по  род, по сродство, по възраст, по способности, по слава, по имоти.”; „…честолюбивите в нещо са завистливи по отношение на него.”                                                                                                          
Б) Предмет на завистта са благата – „…там, където проявяваме славолюбие, честолюбие в дела или имот и се стремим към слава, както и във всичко , което е израз на благополучие, почти навред има завист, и особено при неща, към които или се стремим, или смятаме, че трябва да ги притежаваме, или чрез придобивката им що-годе превъзхождаме другите или що-годе им отстъпваме.”                                         
30. Съперничество – „…Съперничим с противниците си в спортни игри и любов и изобщо с онези, с които се стремят към нашите цели,…”                                            
31. Какво е ревността. „Ревността е болка при представа за наличие у хора, подобни нам по природа, на почетни блага, възможни и за нас, не защото тези блага са у друг, но защото не са и у нас (затова ревността е чувство добро и присъщо на добри хора, докато завистта е лоша и присъща на лоши – защото чрез ревността едни се подготвят да постигнат благата, докато друг поради завистта си желае ближният му да ги няма), по необходимост склони към ревност са тези, които се смятат достойни за блага, които не притежават (при положение, че е възможно да ги получат), защото никой не желае това, което изглежда невъзможно.”                                                                                
А) Предмет на ревност са почтените блага – всичко което е полезно и благодетелно за другите.                                                                                                
Б) Ревност будят онези, които са спечелили тези или подобни тям блага.                          
В) Противоположност на ревността е презрението. „…презират щастливците, когато без наличие на почтените блага последните имат успехи.” &n